СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Името на свети Архангел Михаил (евр. Mika’el, грц. Micahl), което етимологически е осмислено като „Кой е като Бог?”, е засвидетелствано у семитските народи от дълбока древност.

В Стария Завет свети Архангел Михаил е представен като „княз” на еврейския народ, закрилящ го от враждебния „княз” (т.е. ангел) на Персийското царство. Казано с думите на Светото Писание: „...но князът на Персийското царство стоя срещу мене двайсет и един ден; ала ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне” (Даниил 10:13); „...и няма никой, който би ме поддържал в това, освен Михаил, вашия княз” (Даниил 10:21).

Той е архистратиг, предводител на небесното воинство в окончателната есхатологическа битка против злите сили:

„И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата. И много от спещите в земния прах ще се събудят – едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама” (Даниил. 12:1-2).

„Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели? Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб? Вождът на воинството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи. А Иерихон беше укрепен и затворен от страх пред синовете Израилеви; никой не излизаше (от него) и никой не влизаше.” (Иисус Навин 5:13-16)

И в Новия Завет: „А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани” (Иуда 1:9 – срв. Захария 3:2). При Апокалипсиса той се сражава с дракона (дявола, сатаната): „И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.” (Откровение 12:7-9).

Началото на тази война е свързано с възгордяването на един от висшите ангели – Денница, който чрез своето падане увлякъл множество други духове: „Как падна ти от небето, Деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята” (Исаия 14:12-15).

Всички ангели, под началството на свети Архистратиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.

На Църквата Божия са известни имената на седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господ. Всеки от тях има свое особено служение.
 

Словото Божие представя свети Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете на тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.

Архангел Гавриил е известител на тайните Божии; Рафаил е церител на недъзите; Уриил – просветител на душите; Салатиил – молител и застъпник пред Бога; Иехудиил – прославител на Господа; Варахиил – подател на Божиите благословения.
 

Всички ангели се считат пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва: „Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и да ни избавят от беди.”

Православната Църква вярва, че всеки човек има свой ангел-пазител, който се моли за него пред Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Това вярване е основано на думите на Самия Христос, Който, посочвайки децата, казал на учениците си: „Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен!” (Матея 18:10).

Много примери в този смисъл съдържа Светото Писание: Ангел Господен спасява побягналата Сарина слугиня Агар (Битие 16:7-11); Ангели извеждат Лот от обречения Содом (Битие 19:15-17). Отново Ангел Господен спасява от смърт Исаак, поставяйки „овен” на жертвеника, вместо него (Битие 22:11-12). Също и тримата отроци – „синове Израилеви, от царски и княжески род, момци, които нямат никакъв телесен недостатък, хубавци наглед и способни за всякаква наука”: Анания, Мисаил и Азария (Даниил. 1:3-4; 1:6-7), които са хвърлени по заповед на цар Навуходоносор в огнена пещ (Даниил. 3:19-21), биват спасени от Ангел Господен (Даниил 3:49-50). И пр.

Затова в молитвата към ангела-хранител ние казваме: „Свети Ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю, моля ти се избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!”

А при всяка служба на просителната ектения молим Бога да ни даде „мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела”. 

Защото, по думите на светия апостол Павел до Солуняни: „...Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем. Прочее, утешавайте се един други с тия думи” (1 Сол. 4:16-18).

            В чест на светите ангели и най-вече – на свети Архистратиг Михаил, Църквата е отредила да празнува 8 ноември – Събор на свети архистратиг Михаил.  

За свети Архангел Михаил – вж.:

Библия, сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. София: Св. Синод на Българската църква, 1982.

 
Жития на светиите. София: Синодално издателство, 1991, с. 558-559.

Събор на свети Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден). // Pravoslavieto.com. 

Светите ангели и архангели. Свети Архангел Михаил. // Pravoslavieto.com.

Ангел Хранитель как личность и проблемы его изображения в православной иконописи. // Православие.Ru.