ЗВЪН КАМБАНЕН
Звън камбанен зов е за молитва
към Христа, Спасител наш и Бог,
и духа подсеща да изпитва
умиление и свят възторг.
С Ангелите Божии сдружава
за възхвала Господа Творец,
на сърцето импулс с мощ предава
да Му сплита от слова венец.
Бийте, бийте в звън сребрист, камбани,
в унисон със Ангелския хор
песента на всички християни
в слава Богу при молитвен сбор.
26 октомври 2006 г., София.
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 2.)
БОГ Е ЛЮБОВ1
„Бог е любов“, о, възлюблени братя,
тъй Иоан, на Христа ученик,
Бога нарече и с вяра крилата
пример на обич ни даде велик.
Бог най-сърдечно обича човека,
всичко за него в света е създал,
в радост, щастлив да пребъде до века,
с власт господар, владетел и цар.
По естество и любов изобилна
Бог е един, със любов пребогат;
троичен – личност всемогъща, всесилна,
Троица свята, от века познат.
Той на човека дарил на Голгота
Свойта любов, що на кръста святил;
нея на каещи хора с охота
в рая за вечност живот е дарил.
Дълг затова е свещено-всевластен
благоговейно, със свята любов,
Бога да славим със химни прекрасни
денем и нощем, во веки веков.
Амин!
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 6.)
1. Сравни: „Който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов.“ (Първо съборно послание на св. ап. Иоан Богослов 4:8.)
„И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него.“ (Първо съборно послание на св. ап. Иоан Богослов 4:16.)
АЛФА И ОМЕГА1
О, Ти си, Боже, Алфа и Омега,
началний и без край Творецът Бог,
затуй дългът заставя днес човека,
да Те прославя вред с поклон дълбок.
Теб ангелските сили в небесата
в надземния неописуем рай,
във хор запяли, пълнят си сърцата
с неизречени радости без край.
И всяка жива твар тук, на земята,
и цялата природа – в своя строй,
Премъдростта Ти сеща и в наслада
нам спомня райския блажен покой…
„Не нам, не нам, а Твойто свято име“2
от всяка твар със вяра и любов,
о, Боже Господи, непостижиме,
да бъде славено во век веков.
Амин!
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 9.)
1. Сравни: „Аз Съм Алфа и Омега, Първият и Последният“ (Откр. 1: 10); „Аз Съм Алфа и Омега, началото и краят“ (Откр. 21: 6).
2. „Не нам, не нам, а имени Твоему“ – думи, с длето издълбани на Руския паметник в София, за войните от Освободителната война от османско иго.
МОЛИТВЕН УСТРЕМ
О, Господи, със мисъл бистра
на Теб се моля днес безспир:
душа ми дай и вяра дай лъчиста,
със ангелски небесен мир.
Сърце с любов гореща – пламък,
ми дай и от греха пази,
да бъда с вяра твърда – камък,
в борба със злите ми врази.
Могъщ Си Ти – и с мощ умело,
от вража сила и стрела
спаси ме и брани ме смело,
че крепост Си ми и скала.
С покайни сълзи на очите
измий ме от греха и с мощ
закрила ми бъди в бедите –
да Те прославям ден и нощ.
В слова изящни, изобилни,
за Твоя чест като Творец,
аз искам днес от песни дивни
да Ти сплета красив венец.
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 10.)
БИСТРИ СЪЛЗИ
Във грях потънал и неволен,
духовно оранен и болен,
към Тебе, Господи, зова
с покайни от сърце слова.
Закрити, неизвестни тайни,
с воал покрити, но всезнайни,
пред Твоя лик със яснота
са греховете в пълнота.
И с Твоята грижовност щедра
от грях и от заблуда вредна,
пази ме винаги с любов,
че Ти за прошка Си готов.
О, Боже, всичко Ти владееш –
с прощение и мен да сгрееш
Ти можеш, и затуй сега
Те моля в моята тъга.
Сърце напълно съкрушено,
със лъч небесен, съвършено
чисти и моля, моя лик
Ти украси във тоя миг.
Смили се Ти, о, Боже мили,
с подкрепа и небесни сили
побързай да ме обдариш
и с бистри сълзи украсиш.
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 11.)
РОБСТВО НА ГРЕХА
Във грях потъвам и нехая,
че дните нижат се безспир
и бързо, бързо идва краят,
а после – Съд в отвъден мир.
На демон зъл във тирания
изпаднал съм във тоз живот
и сякаш някаква стихия
ме впряга в робския хомот.
Греша – и други хора с мене
увличам във греховна кал;
и от греховно тежко бреме
потъвам в скърби и печал.
Затуй към Теб с горещи сълзи
аз викам: Господи, прости,
че грешник съм – окаян, първи,
по милост Ти ме пощади!
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 12.)
ПРЕД СЪДА БОЖИЙ
Над злите демони Ти властно
владееш, учиш ме прекрасно,
че грешник съм, виновен – знам,
и за греха ще тъна в срам.
В живота крача ли нечестно,
във зли беди ще падам лесно,
и както идола във прах
ще се разбия, паднал в грях.
А колко тежка е съдбата
на тез, които по делата
на страшния последен съд
далеч от Бога ще стоят!
Пред многохилядни народи
тоз, който в лес греховен броди,
във ужас ще е най-голям
и с плач ще се осъжда сам…
И моите грехове пред всички,
в картини срамни, неприлични,
ще се явят и за ответ
ще занемея аз пред Теб.
О, зная, Боже, в сън греховен,
със съвест – тоя глас вековен,
събуждаш ме и към възход
ми сочиш свят и нов живот.
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 13.)
ОТ РАННО УТРО
От ранно утро Теб да диря
във храма идвам аз със плам,
сърцето ми моментно спира
в духовен трепет най-голям.
Блажена истина и свята
Си, Господи, във тоз живот –
разгадка Си за мен благата
и подтик Си към свят възход.
Самата истина Трилика
във Теб, Единний Бог, се крий
и в чест Си Троица Велика –
Отец и Син и Дух Светий…
От ранно утро Теб във храма
прославям и със глас висок
таз Истина вестя в омая
и кланям се с поклон дълбок.
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 14.)
ПРЕД ГОЛГОТСКИЯ КРЪСТ
О, гледка страшна и велика,
със друга нямаща прилика,
единствена открай света
ни дава кръстът на Христа…
Увиснал, прикован жестоко
на кръст – забит на връх високо,
приема наши грехове
и тез от всички векове.
И Той е прикован, и страда,
във мъка страшна без отрада,
с ръце пробити и нозе
и в скръб пронизано сърце.
Самият извор на живота,
сега за нас с любов висока
Великият във мощ Творец,
разпнат със трънен е венец.
Сина Си, Ти, о, Боже, даде
за всички жертва Той,
с кръвта от грях да ни измий
и обич свята да разкрий.
И кой би страдал за човека,
що в грях е и от памтивека,
потънал във беди и горд,
бил в дружба зла, със зло в акорд?
Единствено Христос приема
за нас да страда и да взема
греха Адамов на плещи
и нашият да Му тежи…
И ето, царствен поглед волен
изгасна във очи и морен,
Страдалецът, руган, оплют,
издъхна, и настана смут.
Земя, небе и слънце – всичко,
във траур се видя и лично
пред таз велика смърт поклон,
че страда Той по Свой закон…
О, Господи, и аз смирено
се кланям с обич съкрушено,
и моля с кръста в жизнен път
да ме насочиш в райски кът.
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 15-16.)
ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ
Могъщество неимоверно,
с величие и чест в дела,
показваш, Господи, безмерно
за Твоя слава и хвала.
С каква любов велика, свята,
към целия човешки род
дойде Ти, Боже, на земята
да му дариш блажен живот!
Ти в пещера, със плът от Дева
роди се и със обич Ти
за всички нас – чеда на Ева,
Си страдал и търпял беди.
Във рани смърт прие Ти кръстна,
а мощ всесилна даде нам,
и в слава в трети дедн възкръсна
и ни спаси от адски срам.
И тъй, на мрачний ад бездънни
Събори портите във миг
И злите му слуги изпълни
С позор за злостния им лик.
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 25.)
АНГЕЛ-ПАЗИТЕЛ
Ангели пращаш – със обич душата,
Боже, да пазят и в люта беда
наши въздишки пред Теб и делата
в страж да откриват и трият сълза.
Тез пък, що с подвиг са святи в живота,
Ти увенчаваш с победни венци,
Ангели пращаш в свещена тем рота,
в път да ги водят, огреян с лъчи.
С Ангел-наставник възрадвай и мене –
в път да ме води, при пламък в гърди,
с обич и вяра житейското бреме
бодро да нося със светли следи.
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 83.)
ТВОЯТ ОБРАЗ
Свят е, свят е Твоят образ, Боже,
свят е – всякога блести пред мен
и ми вдъхва сили, за да може
да вървя напред във път блажен.
Свят е, свят е Твоят образ, Боже,
свят е – свят и в блясък с ореол,
и сърцето тласка да се сложи
в искрен дар пред Твоя свят престол.
Свят е, свят е Твоят образ, Боже,
свят е – вдъхва обич към възход
и сърцето учи как да може
на доброто да се дава ход.
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 118.)
БОГ ГОСПОД Е МОЯ КРЕПОСТ
Боже, крепост Си за мен и сила,
упования и с благодат,
Ти твърдина Си в живота мила
сред опасни бури в тоя свят.
Боже, крепост Си за мен и сила
и прибежище от страсти зли,
в Теб покров намирам и закрила
от жестоки демонски стрели.
Боже, крепост Си за мен и сила
Теб обичам с пламенно сърце,
и защита Си ми Ти премила,
и в живота святост на лице.
Амин!
(Доростолский митрополит Иларион. Молитвени стихове. София: Издателство ПИК, 2009, с. 120.)
|