† Траянополский епископ Иларион  

(Из стихосбирката „Мъдрости от живота“, изд. „ПИК“, Велико Търново, 2000 г.)

Щъркелът в своя защита

Таз година щъркелът на частна сграда,

без да се снабди с нотариален акт,

в спазване на собствениците правата,

гнездо застрои със дребен клечетак.

И спокойно сутрин, вечер той захвана

в мочурливите ливади да снове;

жаби търсеше за своята прехрана

и в блатистите крайречни брегове.

Без компас на есен в небесата

излетя към топлите страни

и на следна пролет в същата си сграда

в гнездото щастлив се настани.

- Ей, приятелю, - стопанинът му викна,

тук да се заселиш пита ли ти мен?

И от гнездото като се той надигна

отговори най-спокойно оня ден:

- Никому не преча в този дом просторен,

а да си гостоприемен, дълг е твой,

спазваш ли го, винаги ще си доволен,

в щастие ще бъдеш и в блажен покой!...

Домакинът не намери сили

на словата му да възрази,

ни посмя наем да подири

черно зло да не го порази.

А мъдрецът отговора чул, записа

следното във свойта кондика завчас:

„Бисер ценен в добродетелната нива

е гостоприемството за всички нас!“

Сърничката и козата

Не знам защо – от род един сме двете,

а всички предпочитат теб пред мен;

обилно мляко давам зиме, лете,

с хранителност богато всеки ден.

Влакна за тъкан давам много ценна

и без претенции живея аз;

листя по храсти и треви зелени –

храната, скромна, ми е таз.

„Красавица си, - казват, мила, драга“,

но може ли с еднакъв лик да сме? –

козата към сърничката изплака

и я загледа с болка на сърце.

- Недей се, мила сестро, разтъжава;

за теб, за мен, каквото да мълвят,

не бива скръб сърцето да ранява

при следване целта си в този свят.

Заслугата ти никой не отрича;

трудът ти ползотворен в тоз живот

е много ценен и до степен висша

подем вещай – напредък и възход.

Съчувствено сърничката отвърна

със тон вежлив, без нито дума зла

и в миг към слънцето глава обърна,

и то я ласкаво с лъчи огря.

Козата тъй от нея насърчена,

почувства се потребна – с пълна чест,

трева зелена да пасе начена

и заживя спокойно и до днес…

Мъдрецът, щом ги чу, във летопис

записа ясно следния девиз:

„От красотата външна на човека

днес много повече вежливостта

краси го явно и от памтивека

на благородство израз е в света!“