Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ – Шумен

 

 
Рейтинг: 3.00
(134)
За Научния център
За св. Арх. Михаил
НОВИНИ
† In memoriam
Състав на Научния център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“
Kонференции
Книги
Презентации, изложби
Статии. Интервюта. Беседи
Художествена литература
Радиопредавания
Връзки


Свети места Из България Размисли Православен календар За контакти

Книги / „Екзегези“ на проф. д.ф.н. Сава Сивриев

„Екзегези“ на проф. д.ф.н. Сава Сивриев
21.04.12 13:28

„ЕКЗЕГЕЗИ“ НА САВА СИВРИЕВ 
                                

Книгата „Екзегези. Из историята на българската литература“ (София, „Карина – Мариана Тодорова“, 2012, 327 с., ISBN 978-954-315-073-1) е особен вид история на културата и литературата, обглеждаща дълъг времеви период – от епохата на св. Кирил Славянобългарски и неговата защитно-обвинителна реч, произнесена на църковния събор във Венеция през 868 г., та до Атанас Далчев и обобщаващи „бележки за стилистиката на поетическата реч“.

В диапазона на това време от около 1060 години, с акцент върху времето от втората половина на XVIII век насетне – и до 20-те години на ХХ век, се осъществяват промени от различен характер. Менят се обществени нагласи и културни приоритети, като много от тях са съдбовни. Най-важният и преломен в менталността на обществото процес е свързан със секуларизацията, с откъсването на човека от духовната опора на Божията мъдрост и пресичането на вътрешно присъщите и необходими за душата устои в религиозността.

По този повод проф. д.ф.н. Сава Сивриев отбелязва:

Секуларизацията на културата въобще не е радостен факт. През 80-те години на XIX век, след първоначалната, оказваща се привидна радост от това, че и ние имаме изящна литература, художество, словесност, роман и прочие, следват много показателните културни трагедии именно в средите на тези, които създават културата. Обществото иска да живее и заживява с културата, но без Бога. Още повече, културата претендира да нахрани душата на човека. Интелигенцията се занимава с национални, исторически, социални, етични, индивидуалистични, политически, художествени и други проблеми, в което няма нищо лошо само по себе си, както и във всяко антропознание и антропомислене. Но ако решението на тези проблеми е антропоцентрично, то какво е това решение, което се основава на човешката, а не на Божията мъдрост? В цялост религиозното чувство е рядкост в българската поезия, нещо, което не е убягнало от очите на младия Атанас Далчев.“

 

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
1. А. Кожухаров
30.09.12
17:27
Успех на книгата и на автора!
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.0515