Задълбочена презентация за автора и за основните проблеми, разработени в изследването, направи доц. д-р Страшимир Цанов.

От своя страна проф. д.ф.н. Сава Сивриев заговори за процеса на работата си по книгата. За въпросите, които са го интересували, и провокациите, пред които се е спирал, за да продължи в една или друга посока нататък. Сподели, че вниманието му е било насочено към времето на утвърдена секуларизация – след 40-те и 50-те години на ХІХ век. Защото тя, секуларизацията, не е радостен факт, а индивидуализмът е време на пълна секуларизация на културата. Това обуславя и интереса към следствията от нея, довели до криза в менталността на обществото през 80-те години. И до основния „проблем за решаване“, съпътстващ човека – този „за живота и за смъртта“. Проблем отворен, независимо от метаморфозите, които се наема да строи културата. Същественото, което произтича от всичко това, е, че представата за духовното теоцентрично водачество се заменя с новата – антропоцентрична култура. Двете понятия – теоцентризъм и антропоцентризъм, се оказват ключови в разбирането на процесите от края на XIX и началото на XX век. Спецификата на тези процеси се откроява във философиите за живота на Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов. Затова на тези автори се е спрял изследователят и на техни знакови творби.

След споделеното от проф. д.ф.н. Сава Сивриев, мнение за него, за неговия изследователско-творчески път и за новата му книга, шеста поред, изрази и доц. д-р Пламен Панайотов.

Доц. д-р Пламен Панайотов

Със С. Сивриев за книгата „Индивидуализмът в българската лирика от края на XIX и началото на ХХ век“, Радио Шумен, 23.11.2017 г.