Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ – Шумен

 

 
Рейтинг: 3.00
(313)
За Научния център
За св. Арх. Михаил
НОВИНИ
† In memoriam
Състав на Научния център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“
Kонференции
Книги
Презентации, изложби
Статии. Интервюта. Беседи
Художествена литература
Радиопредавания
Стефанов, С. Книга
Връзки


Свети места Из България Размисли Православен календар За контакти

Размисли / Втора Неделя след Неделя подир Въздвижение

Втора Неделя след Неделя подир Въздвижение
29.09.18 18:30

„И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.“

„Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.“

 

Братя и сестри,

 

Господ изрича тези думи на християните, казва в своята проповед за днешното литургийно евенгелие св. Лука, архиепископ Кримски и Симферополски, и припомня още думите на св. ап. Петър от първото негово послание: „Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнината в чудната Своя светлина“ (1Петр., 2:9). В първосвещеническата си молитва, записана от св. Иоан Богослов, Господ Иисус Христос изрича: „Аз те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме ти, Отче, у тебе Самия със славата, що имах у Тебе, преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе. Защото словата, що си ми дал, предадох им ги, и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, за тях, които си Ми дал, защото са Твои“ (Иоан, 17:4-9). „Аз за тях се моля; не за цял свят се моля“ – когато прочетем тези Христови думи, мислите утихват, и се смразяват пред отговорността, която следва да имат пред Бога православните християни, като наследници на апостолската Църква.

И евреите бяха избран род, но, по Старозаветната история, колко от тях – освен пророците, тези, които са ги следвали, и малцина още други, вървяха по пътя на това избраничество. Колко от евреите тръгнаха след Христа – апостолите, Богородица, Мария от Магдала, Мария Клеопова, Никодим, Иосиф Ариматейски? Колко останаха при Кръста Христов?

Колко други от избрания народ бяха на Петдесетница?

Но въпреки това Господ остави Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща своя дъжд на праведни и неправедни. Той дава своите дарове на всички човеци и досега, независимо от техните помисли, мисли и дела. Но такава е Неговата природа.

Друго – не са малко милосърдните човеци, но каква е разликата между милосърдието като човешка добродетел и милосърдието като нравствена ценност, за която са словата на Господ. Защото Христос пита: „И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.“ В църковнославянския превод на тази част от Евангелието на св. ев. Лука не е награда, а благодать – какая вам благодать есть.

Към какво ние сме призвани – само към милосърдие ли, като част от човеците, или, освен към милосърдие като християни, и към благодат? Към оная награда за нашите дела, която човек не може да ни даде, а я дава само Господ Иисус Христос. Защото всичко се състоеше в любов към Бога и към ближния.

Да, милосърдието е добродетел. Обичта към ония, които ни обичат. Похвално е да отвърнем с добро на онези, които са ни сторили добро. Как днес се разбира словото „милосърдие“, потърсих в интернет, в уикипедия. Там прочетох следното: „Милосърдието е общочовешка и религиозна ценност, която повелява себеотрицание, уважение към другите и изява на добротата. Милосърдие означава оказване на помощ на попадналите в беда, което цели да намали обсега на човешките несполуки. То се характеризира със себеотрицание, отказ от егоистичната и суетна самодостатъчност, преодоляване на хладния и незаинтересован поглед към човешките страдания. За това е необходима вяра в същата способност на останалите хора. Семейството е първото място, където се внушава тази ценност.“

Виждате – за това е необходима вяра в същата способност на останалите хора. А ако те нямат същата способност, въпреки нашата вяра?

Потърсих какво казват духовните старци за милосърдието в сегашното ни време. (В Седмицата на православната книга във Варна един свещеник ми каза: „Ние сме като на кораб, капитанът нито знае откъде е тръгнал, нито знае къде отива.“ Проблемно време.) Та за милосърдието и прочетох нещо от атонския старец Иосиф Ватопедски, който едни смятат за светец, други – не. Дядо Иосиф цитира Иоан Милостиви, патриарх Александрийски, живял в VІІ век, във времето на светите отци и учители на Църквата, за когото няма съмнение, че е светец, че е от избрания род, по думите на св. ап. Петър, и чиято памет ще отбележим сега, на 12 ноември. Св. Иоан Милостиви бил млад, той решил, че през целия си живот ще бъде състрадателен към ближния и ще проявява милост. Милостта, приемайки облик на прекрасна принцеса, тази добродетел (тоест милосърдието), му се явила и му казала: „Аз съм първородната Божия дъщеря, и този, който ме предпочете и възлюби, него ще заведа при моя Отец!“

Милосърдието, разбирано – както е назовано чрез този образ – първородна Божия дъщеря, е добродетел, която за Господ има нравствена ценност. Тя е онова, което Той е. Той е неизменяем. Той праща своя дъжд и дава своето слънце и на добри, и на лоши, на праведни и неправедни. Той каза на кръста: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лк., 23:34). Той призовава християните да имат усилието да бъдат подобни Нему, Богочовека, а не да бъдат подобни на човеците. С преживяната тази Негова Божествена същност е живял любимият му ученик св. Иоан Богослов, който в старостта си не можел да казва дълги проповеди, а казвал: „Деца, обичайте се едни други!“ А учениците му го питали: „Отче свети! Какво означава това, защо го повтаряш винаги?“ И той им отговарял: „Казвам това, защото тази мисъл съдържа цялата същност на Христовото Евангелие, понеже то е учение за святата любов.“

Ние знаем, че Бог е любов.

Ние знаем и казваме на всяка литургия: „и остави нам долги наша, яко же и мы оставляем должником нашим“. За да имаме тази награда, тази благодат, както е по църковнославянския превод, ние чухме от днешното литургийно евангелие от св. ев. Лука какво се иска от нас. Не от нас, като част от човечеството, а от нас като православен род избран: „Но вие обичайте враговете си, правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите, и тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“. Не както човеците, а както нашият Отец е милосърден.

Лесно ми е да ви го кажа, а дали бих могъл да го направя – това е друг въпрос. Това обаче е пътят, по който следва да върви родът избран. Помненето на тези Божии слова следва да ни възпрат в гнева ни, както пише в молитвата в края на акатиста преди св. Причастие: „нашият език се яви остър меч, насочен против ближния, очите ни изригват пламъци“, и още: „нозете ни са бързи за вършене на зло, устата ни са осквернени със злословие“. Това е усилието, което трябва да положим, падайки и ставайки в пътя. Мисля, че вървенето в този път трябва да е с, както отците на църквата са нарекли, трезвение – т.е. бодрост, будност, бдителност на ума, внимание върху помислите, наблюдение върху това, което влиза и излиза от сърцето. Днешното време ни предлага в изобилие опиянение от какво ли не, най-вече опиянение от пошлост, която приспива ума, влиза в сърцето, а от него излизат помислите, след тях – и делата.

Но да оставим, както е казал Христос, мъртвите да погребват своите мъртъвци, и да не забравяме, че в пътя ни, в усилието да обичаме и враговете си, да обичаме, да правим добро, да даваме, без да очакваме нищо, с нас е Христос.

„Не бой се, малко стадо, Аз съм с вас през всички дни, до свършека на света“ (Мат., 28:20).

Амин!

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.1256